Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
21. О, да можеше човек да се бори с Бога, както синът човешки със своя ближен!
22. Защото краят на годините ми иде, и аз заминавам на път невъзвратен.
Глава 17.
1. Дишането ми отслабна; дните ми гаснат; гробища отпреде ми.
2. Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно.
3. Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене?
4. Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват.
5. Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат.
6. Той ме направи притча за народа и гаврило за него.
7. Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка.
8. Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца.
9. Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.
10. Пристъпвайте вие всички и приближете се; не ще намеря мъдър между вас.
11. Дните ми преминаха: мислите ми — притежание на сърцето ми — са разбити.
12. А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата.
13. Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;
14. на гроба ще река: ти си ми баща, на червея — ти си ми майка и сестра.
15. А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам?
16. Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.
Глава 18.
1. Отговори Вилдад Савхеец и рече:
2. кога най-сетне ще турите край на такива думи? Обмислете, па после щем говори.
3. Защо да се смятаме за животни и да бъдем унижени в собствените ви очи?
4. О ти, който в гнева си късаш душата си! Нима зарад тебе ще запустее земята, и скалата ще се дигне от мястото си?
5. Да, светлината у беззаконника ще угасне, и искра от огъня му не ще остане.
6. Светлината ще потъмнее в шатрата му, и светилото му ще угасне над нея.
7. Стъпките на силата му ще се скратят, и собственият му кроеж ще го събори,
8. защото ще попадне в мрежа с нозете си и по клопки ще ходи.
9. Примка ще впримчи ногата му, и грабител ще го улови.
10. Скришом са заложени за него по земята примки и клюси по пътя.
11. Ужаси ще го плашат отвред и ще го накарат да се мята насам-нататък.
12. От глада ще се изтощи силата му, и гибелта е готова, отстрани до него.
13. Ще изпояде удовете на тялото му, ще изпояде удовете му първородният на смъртта.
14. От шатрата му ще бъде прокудена неговата надежда, и това ще го свали при царя на ужасите.
15. Ще се заселят в шатрата му, понеже тя вече не е негова: жилището му ще бъде посипано със сяра.
16. Отдолу ще изсъхнат корените му, и отгоре ще увяхнат ветвите му.
17. Споменът за него ще изчезне от земята, и на стъгдата не ще има името му.
18. Ще го изгонят от светлината в тъмата и ще го заличат от лицето на земята.
19. Ни син негов, ни внук не ще има у народа му, и никой не ще остане в неговите жилища.
20. За деня му ще се ужасят потомците, и съвременниците ще бъдат обзети от трепет.
21. Такива са жилищата на беззаконника, и такова е мястото на оногова, който не познава Бога.
Глава 19.
1. Отговори Иов и рече:
2. докога ще мъчите душата ми и ще ме терзаете с думи?
3. Ето, вече десет пъти ме посрамявате, и не ви е срам да ме измъчвате.
4. Ако съм и наистина прегрешил, прегрешението ми си остава за мене.
5. Ако пък искате да ми се големеете и да ме укорите с моя позор,
6. знайте, че Бог ме събори и с мрежата Си ме омота.
7. Ето, аз викам: неправда! и никой не слуша; крещя, и съд няма.
8. Той ми прегради пътя, и не мога да премина, и върху пътеките ми спусна тъма.
9. Свлече от мене славата ми и сне венеца от главата ми.
10. Отвред ме разсипа, и аз отивам; и като дърво изтръгна Той надеждата ми.
11. Разпали гнева Си против мене и ме счита между Своите врагове.
12. Полковете Му дойдоха заедно, запътиха се към мене и се разположиха около шатрата ми.
13. Братята ми Той отдалечи от мене, и онези, които ме познават, странят от мен.
14. Напуснаха ме ближните ми, и забравиха ме познайниците ми.
15. Намерилите подслон в къщата ми и слугините ми смятат ме за чужд; външен станах в техни очи.
16. Викам слугата си, и той се не отзовава; с устата си трябва да го моля.
17. Дъхът ми дотегна на жена ми, и аз трябва да я моля зарад децата на утробата си.
18. Дори малките деца ме презират: подигна се, и те се гаврят с мене.
19. От мене се гнусят всичките ми най-верни приятели, и онези, които обичах, се обърнаха против мене.
20. Костите ми прилепнаха о кожата ми и плътта ми, и аз останах с кожа само около зъбите си.